„СВЕТЪЛ ПРОЗОРЕЦ” („СВЕТЛОЕ ОКНО”)
Валери Петров (1920-2014 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Лев Озеров
Валери Петров
СВЕТЪЛ ПРОЗОРЕЦ
Замръкнали в хижата с моя приятел –
той готвеше вече, пристигнал едва,
а мене, помощника, беше ме пратил
с фенерчето вънка да търся дърва;
и както се връщах с куп съчки корави
видях го в квадрата, към мрака открит,
незнаещ, че някой го гледа, да прави
вечерята проста: да драсва кибрит,
да чуква яйце о ръба на тигана,
солта ненамерил, да клати глава...
И както го гледах, във миг ме обхвана,
изпълни ме цял радостта от това,
че можех така да го гледам отсреща
във тоя квадрат, сред нощта осветен,
без страх, че ще стана свидетел на нещо,
което би искал да скрие от мен.
Валери Петров
СВЕТЛОЕ ОКНО (перевод с болгарского языка на русский язык: Лев Озеров)
С приятелем прибыли мы на турбазу.
Приятель, до места добравшись едва,
готовить стал ужин. Меня же он сразу
отправил во двор с фонарем по дрова.
И я, возвращаясь с дровами во мраке,
увидел, как в светлом проеме окна,
он чиркает спичкой, не зная, однако,
что эта работа кому-то видна.
Яйцо разбивает о край сковородки,
качает он, соль не найдя, головой,
и вот – как он рад этой малой щепотке,
так рад я минуте, настолько живой,
что просто доступно мне, без лицедейства,
увидеть всю сцену в мерцанье огня,
без страха вдруг стать соглядатаем действа,
что он пожелал бы укрыть от меня.